- Сега ще те заболи. – каза Кая, без да вдига очи.
Тя седеше на малко трикрако столче до ниска масичка, на която бяха поставени различни по големина игли, конци и купа с вряла вода. Без да дочака отговор от Нолан, който седеше срещу нея на подобно столче, тя хвана по-зле разкъсаната му дясна ръка и изсипа върху нея някаква мътна течност от малко шишенце, което Еван беше донесъл от съседното помещение. Когато се увери че раните са чисти тя се зае да вдява конец в най-малката от иглите поставени на масата, след което поля иглата и конеца със същата течност и без да чака покана започна да шие, каквото беше останало от дланта на пациента си.
- О, това е забележително, - усмихна се тя след първите няколко бода – повечето мъже реват като деца, когато ги шия.
- И аз бих го направил, но не усещам нищо. – отговори Нолан все още гледайки ръката си с тъжен поглед.
- Да, това е странно, - продължи Кая – как е възможно да не усетиш подобна рана? До сега не съм чувала за подобно нещо.
- Така е вече трети десятък* – въздъхна Нолан – не усещам болка, топлина, студ и дори миризма.
- Знаеш ли каква е причината?
- Да, но това не помага с нищо.
- Ще ми кажеш ли?
- Защо пък не. – отново въздъхна той – Направих една магия... много сложна магия. Изискванията и бяха толкова големи, че загубих контрол.
Тя го погледна въпросително.
- Мисля, че след това цялото ми тяло беше разбито и изградено на ново. Болката беше толкова жестока, че тялото ми сякаш се изключи...
- Дай си другата ръка. - прекъсна го Кая, която беше свършила с шиенето на първата.
- После загубих съзнание и когато се събудих лежах на една поляна на около осемдесет километра на изток от тук. – продължи той подавайки и лявата си ръка - И от тогава съм така.
- А как направи това с ръцете си?
- Трябва да е от катеренето по скалите. Обикновено спирам, когато ръцете ми започнат да се израняват, но този път не съм усетил нищо.
Последва дълго мълчание преди тя да отговори.
- Не съм чувала за нищо подобно, но мисля, че старата вещица, която живее наблизо може да ти помогне. Тя знае много за магията, а и отварите, които прави действат безотказно.
- Ще ми кажеш ли как да я намеря? – попита той.
- Аз ще те заведа. – каза Еван влизайки в стаята.
Беше се преоблякъл, сега носеше зелени панталони и елек, а на колана му висеше малък нож. На гърба си момчето отново бе преметнало лютнята, с която явно не се разделяше никога.
- Сигурен ли си? – попита Нолан и се ухили – Мислех, че имаш неотложни дела тук.
- И още как. – захили се на свой ред Еван разбрал намека.
- Не мисли, че ти се е разминало. – попари надеждите му Кая.
- О-о хайде де, утре е празникът. – започна с умоляващ тон момчето – Обещавам вече ще слушам.
- Ще си помисля, а сега иди и намери дрехи, подходящи за нашия гост.
Втора покана не беше нужна, той хукна с все сила да изпълнява задачата, все пак здравето на задните му части зависеше от доброто му поведение в следващите няколко часа.
- Не е нужно, - викна след него Нолан – аз си имам дрехи!
- Не си и помисляй да се появиш на празника облечен като мечка. – скара му се тя сякаш изведнъж и той се беше превърнал в дете.
- Нямам намерение да оставам за празника, а и вече направихте предостатъчно за мен.
- Няма да те пусна да си тръгнеш поне още два-три дни, не и с тези ръце. А и трябва по някакъв начин да ти се отблагодаря – тонът и омекна – за това, което направи за братчето ми.
- Там е работата, не съм направил нищо. Не аз подплаших мечката.
- Какво? – тя вдигна глава от ръката му – Но Еван ми разказа как е станало, ако не си бил ти тогава кой?
За пореден път Нолан въздъхна тежко.
- Той е пси.
- Пси?
- Да и това е проблем. Пси е най-интуитивната от магическите школи – обясни той – обикновено, за да направиш магия, трябва да учиш много, за това как се провежда енергията, как функционира елементът, който ще използваш и много други неща, но при пси всичко идва от емоциите. Не аз уплаших мечката, а той. Силата му и предаде неговия страх.
- Разбирам, - отвърна замислено тя – а защо това е проблем?
- Той се нуждае от обучение, за да може да контролира емоциите си. Представи си какво ще стане, ако се ядоса на някой. Силата му ще придаде физическа форма на гнева му и тогава може да стане много лошо.
Кая се замисли, а невиждащият и поглед не се откъсваше от ръката му. Тя вече беше свършила с шиенето, но това, което той беше казал току що я беше уплашило. След дълго мълчание тя най-накрая проговори.
- Но тук няма никакви магьосници, няма кой до го обучава.
- Ами старата вещица, за която спомена.
- НЕ! – едва не извика тя – Тя е вещица, няма да и го дам!
- Тогава го изпрати в Он’ену. Там ще е най-добре.
Он’ену още познат като кулата на илюзиите представляваше град, в който се помещаваше орденът на Ену изучаващ пси школата от векове. Те приемаха всички деца със силни психични заложби и им предаваха своите знания. Орденът на Ену никога не страдаше от липса на членове, тъй като пси беше най-лесната от магическите школи, но поради естеството на способностите си майсторите на това изкуство не получаваха почитта, която заобикаляше останалите школи. Магьосниците от ордена на Ену се считаха за второкласни и поради това те трудно намираха препитание свързано с почтен труд.
Кая понечи да отговори, но в този момент в стаята влетя Еван помъкнал цял куп дрехи.
- Ето тези трябва да ти станат. – каза той.
- Сигурен ли си, че на някой няма да му липсват? – отвърна Нолан правейки физиономия към сестра му, давайки и да разбере, че разговорът ще бъде довършен по-късно.
- Не, те са на баща ми.
- Родителите ни не са тук. – допълни Кая и се захвана да превързва ръцете му – И сигурно няма да се върнат скоро.
- Така ли, защо? – озадачи се гостът
- Те... Имат работа – провлачи отговорът си тя.
- Мога ли да попитам каква е тя?
- Те са воили** на храма.
При думата воили, изражението на Нолан не трепна, но очите му проблеснаха за миг като на животно набелязало плячката си.
- Воили? - повтори думата той.
- Служители на храма – обясни Кая все още занимаваща се с превръзките – това е стара елфическа дума.
- И означава служители?
Повечето хора биха били нащрек при подобен въпрос, пропит с нескрит интерес, но на Кая не и направи впечатление, явно и се беше налагало да дава подобни обяснения и преди.
- Не, всъщност означава пазители. – отговори тя.
- Хъмм, - каза замислено Нолан – като стана въпрос за храма, дали ще може да го разгледам? Направи ми впечатление, когато идвахме насам.
- Да, ще те заведа след като се изкъпеш и преоблечеш. – отвърна тя и пристегна последната превръзка – Готово, Еван ще те заведе до банята.
Думите не бяха казани със строг или заповеден тон, но в тях се криеше увереност, сякаш това беше неминуемото бъдеще и Нолан реши за сега да не се съпротивлява срещу съдбата.
------------------------------------------------------------------------------------
*Десятък - за по-образованите, това е вид данък,
налаган по турско време. Аз от своя страна използвам думата като еквивалент на
"седмица". В света в който се развива историята, времето се
измерва по цикъла на "сребърната луна", т.е. годината е разделена на
девет месеца, всеки от които с по 42 дена. Самите месеци се делят на четири
десятъка и остатък от 2 дни. На по-късен етап в историята ще се появи и втора
календарна система, ръководеща се от цикъла на "златната луна", но
него още не съм го доизмислил.
**Воил - в историята, това е дума от древното
елфическо наречие, означаваща пазител. В този език има две думи с това
значение, като воил е по-висшата форма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар